Приятелство...

Приятелство…

                     на Вилия

Държа в ръцете книга и перо,

а устните ми слънцето ги пари,

поседнала за кратко под дърво,

аз чувам звездни огнени фанфари.

Разгръщам страниците и мълча,

небето ми намигва със усмивка,

във приказни истории летя,

нахлупила съм шапка - невидимка.

Приятелка държи ме за ръка

със мене шепне ключове и тайни,

а нейната магическа душа,

се слива с мойте пътища незнайни.

Тъй двете през пространствата вървим,

споделяме си истини безкрайни,

в една красива вечност все трептим

със мислите си – чисти и омайни.

10.09.2018г.

Елица

*****