Прошка...

Прошка…

                 

                          Посветено

Прощавам ти. У мене се събират

небето и земята. Вечността.

Те пътя си в безкрайното намират.

Вълшебен път към мен в реалността.

Дълбоко в себе си те оцветявам,

превръщам те във песен и дъга

и стари чувства с плам изпепелявам,

възраждам се аз нова за света.

Добра да бъдеш тихо те заклевам.

Заравям миналото във пръстта.

От силата на вятъра си вземам

и с нея ти дарявам свобода.

В дълбокото ми блесват пак кристали –

сълзите ми това са. Те шептят.

Превръщат се във атомни скрижали

и в мене като лава се топят.

Спокойствие усещам във кръвта си,

отново съм аз силна светлина,

до дъното простила на врага си,

разпервам пак вълшебните крила.

И те ме водят горе. На високо.

Далеч от бури. Гнет. И от смъртта.

Пречистено е моето дълбоко.

И в мене грее само любовта.

07.02.2018г.

Елица

*****