Свободна...

 

Свободна…

Сега е време просто за надежда,

за стъпки боси в есенна трева,

пътеката в безкрайното отвежда,

порастват ми невидими крила.

Кутията за спомени затварям

и тихо във небесното шептя,

на огънят от минало се сгрявам,

докато бавно сред звезди летя.

Пак вятърните мелници съзирам

и камъчета обли във река,

на слънцето със ритъма пулсирам,

по-силно и възторжено блестя.

Отключила безброй магични тайни

с една любов завързвам ветрове,

очите ми зелени и омайни

се плъзват по щастливи брегове.

Свободна съм. На пясъка изписвам

вълшебен знак за моето сърце

и някак си докрайно се разлиствам

във две обичащи до скъсване ръце.

Преплетени съдби и много нежност

по костите ми тичат във синхрон,

достигаме предела Вечност,

откъснали невидим светъл стон.

А там отвъд ни чака синевата

и скътаните ни в безвремие мечти,

отново ще пребъде светлината,

към нея водят нашите следи.

18.09.2019г.

Елица