03.02.2017г.
NOTE: Заслужена почивка. Само двамата сами.
До морето. Близо до онова жадувано далече, което е в мислите и спомените на
подсъзнанието. Хубаво е. Релаксиращо е. Днес успяхме да се потопим в минералния
басейн. Не съм плувала от 3 години. Невероятно приятно и отпускащо. Сетивата се
освобождават от натрупаното напрежение и някак... олекваш. Не последвах Жоро в
сауната. Не е това за моето сърце. :)))))) Останах си във водичката да правя дължини – бруст
и гръб и да се нося лежерно и витално горе, във високото. Обичаме да ходим в „Азалия”.
Тук всичко е някак много подредено и приветливо. Басейна има и джакузи, което
идеално помага за неврологичните проблеми и тези на опорно-двигателния апарат.
Не че сме болни, но ни е полезен такъв масаж. Деси ме мотивира да посрещна
изгрева. Незнам дали ще успея. Аз съм си поспаливка. Успявам да надвия
поспаливостта си само срещу 1.07., но тогава сме на брега и чакаме юлското
слънце заедно с десетки други... Въпреки това ще се опитам да видя изгрева,
защото стаята е фронтално срещу морето и от терасата очите ми попиват....
безкрая, хоризонта, онази чертичка от която всеки ден и в лято и в зима се
ражда любимото слънчице! Утре ни чакат разходки по красивия морски бряг
изпълнен с толкова спомени.... Ще си направим нови снимки, които ще споделим. И
ще продължим да се разтоварваме. Ще има срещи и с приятелките. Дано успяваме да
се организираме и да открадваме всяка година по няколко такива красиви мигове.
Хубаво ни е. Хубаво ни е заедно. Насаме. На по чаша вино. И сгушени един в
друг. Хубава ни е всяка ситуация на тази Земя, която ни дава възможност да
споделяме Любовта – единственото важно нещо в съществуването.
Ели
Няма коментари:
Публикуване на коментар