Нетленна синева...

Нетленна синева...

Когато се стопиш без глас оставам,

потъвам във безкрайното небе,

сред ветрове самичка оцелявам,

изгубено е моето сърце.

Тогава ставам капка нежност,

загинала във източно поле,

очаквам те с душата си за вечност,

в молитва сплела двете си ръце.

И ти се връщаш с босите си стъпки,

разрошен по момчешки светъл стон,

палтото ти със слънчевите кръпки,

отново ми намигва във синхрон.

Прегръщаш мойта ангелска природа,

посипваш ме със пепел от звезда,

и ставам аз вълшебно нова -

Пазителка на общата съдба.

Следите ни се сливат мълчаливо,

в забравени пътеки пак шептят,

в история завършваща щастливо,

зениците ни атомни блестят.

Послепис

Потъваш в мен, а аз изгрявам в тебе,

превръщаме се в ярка светлина,

стопирали забързаното време,

изчезваме в нетленна синева.

08.09.2017г.

Елица

*****