"Умът
пресмята, духът копнее, а сърцето си знае своето."
Стивън
Кинг, "Клетка"
снимка и
цитат
общност I believe
In Love/ Повярвай и
ти във ФБ
NOTE: Сърцето е като някаква малка кибритена кутийка за
вълшебности. Събирам в нея мислите си. Всеки ден трупам… Там… И ми става уютно
и топло. Благодарна съм за съществуването ти. Просто е. И няма значение дали
навън зад прозореца ми вали сняг или ми се усмихва слънцето. Вече съм свикнала
с нарушеното равновесие между ума и душата. Въпреки това продължавам от време
на време да държа везните. Просто ги гледам. И се опитвам да ги държа в
равновесие. И не е наивност. А е доброта и обич. Умът ми пресмята разстоянията.
Дните и месеците. Всичко извървяно и натрупано сред спомените. Там се чувствам
спокойна. Вселенските печати са сложени и промяна няма да има. Умът ми казва,
че съм станала по-мъдра. И така е, да. После, обаче, духът ми започва да копнее
за бъдното. Лети му се. Иска да разчупи оковите на земното притегляне и да се
извиси високо, високо, където само ти можеш да го достигнеш… В такива мигове се
намесва сърцето и накланя везните. Напомня ми за настоящите мигове и че
всъщност имаме само тях. Бяла спретната къщурка. Три любящи души в нея. Всички
хубави книги. Чашите с жасминов чай. Ръкавиците ми на закачалката в коридора. Равномерният
ритъм на дните. Нощите, в които не мога да заспя и гледам Луната. Пиша стихове.
И прегръщам вятъра. Трудно ми е да поставя ума, душата и сърцето в една полоса.
Но успявам, държейки се за настоящия момент. И за обичта, която изпитвам. Знам,
че така ще бъде винаги. Свикнах да нося товара на снеговете и ветровете на плещите
си. Крехка съм. Чуплива. Но и много силна. Искаш да изпиташ силата ми? Просто
се приближи… Нужна ти е само … вяра … Сърцето знае посоката. Знае я...
19.01.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар