Powered By Blogger

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

Ромео и Жулиета...




снимки Интернет





ЖУЛИЕТА
                        А какво? Да черня
човека, който е за мен съпруг
пред Бога и света? О, господарю,
кой бедното ти име ще погали,
щом аз, жена ти, го разкъсах тъй
три часа подир сватбата? Защо,
кръвнико, си погубил братовчед ми?
Но той, кръвникът, би погубил теб!
Къде сте рукнали, сълзи-глупачки!
Назад към своите извори! Вий дан сте
на мъката — защо сте се завтекли
към радостта ми? Жив е моят мъж,
когото братовчед ми би убил;
и мъртъв — братовчед ми, който би
убил мъжа ми. Значи, всичко в ред е.
Защо тогава плача? Помня, помня!
По-зла от новината за Тибалт
една-едничка дума ме уби!
О, как бих искала да я забравя,
но тя впечатана е в паметта ми,
подобно пъклен грях във гузна съвест:
„Тибалт е мъртъв, а Ромео — пратен
в изгнание!“ „В изгнание“ — туй само
„в изгнание“ в изгнание изпраща
смъртта на десет хиляди Тибалта!
Тибалтовата смърт ми би донесла
сама не малко скръб, а ако трябва
една беда да иде непременно
с приятелки, за да не й е скучно,
защо подир това „Тибалт е мъртъв“
тя не прибави: „и баща ти също“,
или: „и майка ти“, или направо:
„родителите ти“ — макар и тежка,
туй би била обикновена скръб.
Но след „Тибалт“ това: „Ромео — пратен
в изгнание“ като засада подла,
изскочила и покосила в миг
баща ми, майка ми, Тибалт, Ромео
и Жулиета, всички с един залп!
„Ромео във изгнание“ — о, има
безкрайна гибел, смърт неизброима
във тези думи! Думи нямам аз
такава скръб да изразя на глас!
Къде е татко? Майка ми къде е?

откъс от
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ВТОРА СЦЕНА











КНЯЗЪТ

На съд печален тръгвайте след мен!
На дрязгите ви дойде мирен край,
но в облаци е идващият ден,
защото досега светът не знай
любов по-чиста и съдба по-клета
от тези на Ромео и на Жулиета!



<3

 


***
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар