Powered By Blogger

вторник, 23 април 2013 г.

Декамерон...





Декамерон в понеделник вечер през април
(един лек опит за бърз театрален анализ)

Любовта е смях и сълзи. Един безкраен низ от копнежи, несбъднато-сбъднати желания, комични брътвежи, трагични кроежи, в които невинните плащат цената. Любовта е танц на плътта зад манастирската порта. Дори страха от Бог не може да пребори изкушението на телата. Любовта е странник похлопал на вратата в късна доба. Добрият самарянин е готов да помогне Винаги, но какво получава в отплата?! Магия, която да облекчи отруденото ежедневие или просто пореден повод света да се убеди, че най-големият враг на хората е собствената им глупост. Любовта е бъчва, в която се побира в пълна степен лековерието на един брак. Бъчва на гротескна страст, съпружеско невежество и женско безочие. Любовта е глас в пустиня и борба на плътта дяволът да бъде вкаран в пъкъла. Съприкосновение на сгорещени тела, родило Дяволското желание у непорочна шестнадесет годишна девица. Любовта е страданието по безвъзвратната загуба на любимия, преживявано отново и отново. Загуба вдъхвана чрез аромата на босилек до мига, в който мъката пребори силата на тялото и помогне на духа, да се възвиси и слее в едно с духът на Любимия човек.




В пиесата „Декамерон” по знаменитото произведение на Джовани Бокачо, постановка на  „Театър на българската армия” режисьорът Диана Добрева е подбрала няколко опорни момента заключили в себе си идеята на посланието сбъднато на сцената :
За тържеството на живота.
За любовта като страст и грях, но и ….
За любовта, като божествен дар и единствен път към безсмъртие.
За силата на човешкия дух, който може да бъде по-страшен от чумата
и по - свободен от живота.
За човека, който се смее в сянката на смъртта.

Всяка от историите на разказаните в постановката дни си има своя тема.
Ден Трети, Новела Първа – Мазето от Лампорекио се престорва на глухоням, става градинар в една женска обител и всички монахини се надпреварват да спят с него.

Ден Трети, Новела Десета – Алибек става пустинница, а монахът Рустико я научава как да вкарва дявола в пъкъла; като се прибира у дома си, тя се омъжва за Неербал.

Послание : „Тия, които благодарение на своето умение или са успявали да получат каквото са искали да имат, или са успявали да си възвърнат изгубеното“.
*****
Ден Девети, Новела Десета – По молба на кума си Пиетро дон Джани прави магия, за да превърне жена му в кобила; но когато се кани да й сложи опашка, кумът Пиетро се обажда, че опашка не е нужна и разваля работата.

Послание : „Всеки разказва каквото е нему угодно и каквото му е най-приятно“.


*****
Ден Седми, Новела Втора – Съпругът на Перонела се прибира и тя скрива любовника си в една бъчва; съпругът е продал бъчвата, но Перонела заявява, че тя я продала на друг, който е влезнал вътре, за да провери здравината й; любовникът излиза от бъчвата, нарежда на мъжа да я остърже и я откарва у дома си.

Послание : „Как жените, било от любов, било за да запазят себе си, лъжат своите съпрузи, а те или се досещат за това, или не“.
*****
Ден Четвърти, Новела Пета – Братята на Изабета убиват нейния любим Лоренцо, а той й се явява насън, за да й покаже къде е погребан; тя изравя скритом главата му, слага я в гърне с босилек и я оплаква с часове всеки ден; нейните братя обаче й я отнемат и тя умира от мъка.

Послание насочено към „ония, чиято любов е имала нещастен край“. 




За кулминацията...

Историята на Изабета и Лоренцо – кулминацията в спектакъла, идва да покаже старата максима, че смъртта не може да бъде разделна граница за души, които се обичат и са усетили, че Вселенски си принадлежат. Близките робуващи на чувства, като предразсъдъци и егоизъм, могат да се превърнат в най-големия враг на една искрена, истинска Голяма Любов и да сътворят трагедия с неподозирани последици (способност да бъдат разчетени знаци дадени на сън, воля да бъде отрязана главата на любимия човек, постоянство и отдаденост при отглеждането на босилека в делвата с главата на любимия, сила да бъде посрещната и прегърната всеотдайно голямата мъка отвеждаща до края на земния път). Последици издигащи, обаче, на пиедестал силата на влюбения човешки дух, на вярата във вечните непреходни случвания в човешкия живот, каквото е Любовта и в силата на чувствата към Единствения Любим, които надмогват реалното и сакралното измерения, за да просъществуват в хармонична цялост някъде на вододела между живота и смъртта. Никоя любов, пък било то и братската не може да оправдае смъртта. Всяка Любов заслужава да бъде изживяна докрайно и пълноценно от участващите в нея. Всяка трагична любов е извор на мъка. Мъка, в която се ражда смъртта, а от нея пораства безкрайността – единствено възможния изход за полет на духа, за случване на свободната воля, за живот без условности и пречки, за сбъдване на Божията Любов вътре в самия себе си и споделено с любимия човек.

22-23.04.2013г.
@Eli
 



  

 

***

Няма коментари:

Публикуване на коментар