Смълчано...

Смълчано..

                         на Жоро

Дойде ми време да мълча

На възели да връзвам ветровете

Към себе си отново да летя

Преборила дълбоко страховете

Отидох си от много правила

Изисквания знаци пречки

Излязох от безкрайна тъмнина

И просто те обичам по човешки

Аз идвам от далечни светове

Вселената в душата си побрала

Целувам те със звук от дъждове

Следите си на птиците раздала

Въпросите ми имат светлина

Блестят като звезди във синевата

Отвръща им с усмивка тишина

Прогонила далече самотата

Във моето небе си само ти –

Безкраен път сърце и изненада

Тя обичта ти знам ще ме спаси

Завинаги ще си остана млада

24.02.2016г.

Елица