Powered By Blogger

сряда, 12 октомври 2016 г.

Той...



снимка
Всяка жена – Една Вселена във ФБ


Той…

Обичам той да ми приготвя закуската. Да ми сервира кафето в шарената керамична чаша. Да ми се усмихва в утрото на дните за почивка, а от очите му да капят нежност и любов. В такива мигове се чувствам щастливка. Намерила съм моя пристан. Кътчето на тази огромна земя, в което се чувствам цяла и безкрайна. Обичам топлината на ръцете му. Големите му ръце, в които се сгушвам всяка вечер, а после загледана в звездното небе надничащо от прозореца заспивам и сънувам общите ни пътища. Тичам по тях освободена, цветна, истинска. А той ме следва смълчано и само се усмихва на поривите ми за полет. Леко ме подръпва и държи нозете ми стъпили на земята. Защото той е земен, а аз – въздушна. Така сме сътворени. Плюс и минус – два магнита съединени за Вечност. Когато ми се усмихва наблюдавам онези игриви пламъчета в очите му. Вземам си от техния огън. Скривам го в шепи, да си имам за после, за някога. Той е моята посока. Желание. Страст и награда. Невидимия шепот в костите и капилярите ми. Всички сбъднати желания от миналото. Държи ръката ми във настоящето и смело крачи до мен. Към нашето място. Онова, до което е предопределено да стигнем. <3

12.10.2016г.
Елица

Няма коментари:

Публикуване на коментар