снимка
Всяка жена –
Една Вселена във ФБ
Той…
Обичам
той да ми приготвя закуската. Да ми сервира кафето в шарената керамична чаша.
Да ми се усмихва в утрото на дните за почивка, а от очите му да капят нежност и
любов. В такива мигове се чувствам щастливка. Намерила съм моя пристан. Кътчето
на тази огромна земя, в което се чувствам цяла и безкрайна. Обичам топлината на
ръцете му. Големите му ръце, в които се сгушвам всяка вечер, а после загледана
в звездното небе надничащо от прозореца заспивам и сънувам общите ни пътища.
Тичам по тях освободена, цветна, истинска. А той ме следва смълчано и само се
усмихва на поривите ми за полет. Леко ме подръпва и държи нозете ми стъпили на
земята. Защото той е земен, а аз – въздушна. Така сме сътворени. Плюс и минус –
два магнита съединени за Вечност. Когато ми се усмихва наблюдавам онези игриви
пламъчета в очите му. Вземам си от техния огън. Скривам го в шепи, да си имам
за после, за някога. Той е моята посока. Желание. Страст и награда. Невидимия
шепот в костите и капилярите ми. Всички сбъднати желания от миналото. Държи
ръката ми във настоящето и смело крачи до мен. Към нашето място. Онова, до което
е предопределено да стигнем. <3
12.10.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар