Свърши се...

Свърши се...

свърши се

наръгах болката с космически кинжал

прободох я

направих я решето

света ми е отново цял

с решение за бъдещето взето

не ще те чакам

късно е уви

страха ти е голям като планета

момичето във мене не уби

и не успя да ми свалиш крилете

сега е тихо

празно вътре в мен

и ветрове в душата ми се сричат

прегърнала изгряващия ден

на сбъдване мечтите ме обричат

а ти си стой там някъде далеч

бъди си сам

достатъчен и нужен

не ще получиш нищичко от мен

единствено следи

и бряг безлюден

не ме търси

далече отлетях

със птиците съм птица животворна

аз любовта към теб ще преболя

на моята скала неръкотворна

10.03.2016г.

Елица