Тъй ще е...

Тъй ще е…

Събрах във шепи твоето сърце,

прегърнах го с душата си голяма,

понесох се в безкрайното небе,

разбрах за нас забрава няма.

И тихо във среднощен час,

пак твойта песен ме обгърна,

зашепна ми с космичен глас,

във птица – нежност ме превърна.

Небесното остава дом,

на общите мечти копнежни,

ний все сме двамата в синхрон,

летим по пистите безбрежни.

Една комета ни е знак,

тя следва нашто неделимо цяло,

препускаме в зора и мрак,

а времето за нас е спряло.

Достигнал си ме, знай това

и пазиш мойта звездна същност

оттатък ме държиш с ръка,

попива в теб от мойта мъдрост.

Аз виждам общият ни път –

той се простира надалече,

и все натам ще те зовът

крилете ми. Тъй ще е вече.

05.08.2019г.

Елица

*****