чупиш),
или можеш да застанеш в АБСОЛЮТНОТО СИ МЪЖКО ПРИСЪСТВИЕ и да дадеш най-доброто
от себе си, за да служиш на сърцето й. Ще има някои моменти, когато ясно ще
виждаш как служиш на нея и на останалата част от времето й ... тя ще ти се
довери - тя ще расте в доверието към дълбочината ти. Ти имаш дар да дариш на
твоята жена - и тя иска да го получи. Почувствай истината за това. Остани в
дълбочината на твоя дар и на твоята истина, дори когато тя е в истината на
женската си природа. Тя ще изгаря, ще потопява, ще вали, ще грее, ще се
разразява като буря - и във всичко това тя иска да преживее присъствието ти.
Дарът, който ти получаваш, е възможността да се изправиш пред смъртта - смъртта
на егото и прозорец към живота, насладата и истината ... но само ако останеш до
нея.
общност „Змиеносец“ във ФБ
Между деня и нощта…
Свободен бе сигнала в телефона,
набрах със нежност твоето сърце,
но после ме застигна пак закона –
ти си далеч в реалното море.
А песента звучеше като клетва,
разстилаше се в стаята с финес,
във въздуха остана да потрепва,
прегърната от немия копнеж.
Но щом съня клепачите застигна,
видях, че пак си в мойта равнина,
като хлапак бездумно ми намигна,
телата ни облече в светлина.
Любов съм аз, а ти си моя пламък,
преплита вечност нашите ръце
и продължава пътя ни нататък,
към старите магични брегове.
05.08.2019г.
Елица
Писмо 88(!)
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар