Тихо съществуване…
Във тихо съществуване копнеем
и всяка нощ разперваме криле,
над общата жарава все се реем,
в красивото неоново небе.
Защото теб те има аз съм жива
и смело крача в свойта полоса,
в безвремие въздъхвайки щастлива,
се сливам с твойте мисли и гласа.
Ако те няма как ли ще възкръсвам,
с оплетена от облаци снага,
от светлината си дали ще пръскам,
пробудила нетленни сетива.
Безмълвната ти обич все усещам,
до кости ме прогаря и в кръвта
и винаги, когато те пресрещам,
се сгушвам в твойта нежна синева.
Не е за двама общото начало
за трима е немирната съдба
и зная, че до силното ми рамо,
ще ви досбъдне някога мига.
08.05.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар