Етерно...

Етерно…

За тебе бие пак и пак,

сърцето ми изпълнено с надежда,

във вихрено възможен необят,

тъй струните далече ме отвеждат.

Дърветата високи ми шептят,

косите ми разлистени се смеят,

а твоите очи без глас трептят,

лъчите им пречистени се реят

във моята магическа душа,

предречена да я обичаш вечно,

а тя да бъде твоя светлина,

искряща по пътеките безбрежно,

разказваща за общия обет,

пазители да бъдем в тишината

и всеки път във вятърен дует

досбъднати да греем в синевата.

Във етера сме птици със криле,

един на друг безсмъртно отредени,

във полет се усещаме добре,

пречистени и огнено спасени.

Но с утрото оставаме далеч,

заключени в реални коловози,

но свети силно общата ни свещ,

която във безкрайното се носи.

И знам, че ще дослучим любовта –

онази нежност пазеща духа ни,

накрая пак заключили кръга,

ще ни дари със сила вечността ни.

10.09.2018г.

Елица

*****