Единствен бряг...

 

 

Единствен бряг…

 

Говори ти се.

Как ти се крещи с душата ми

пътеки извървяла.

Как искаш да се върнем

във Преди,

във къщичката спретната

и бяла.

 

Да тичам със разветите коси

по оня плаж

накрая на земята,

да бъда пак щастлива,

във лъчи

да е обляна вечно

тишината.

 

По залез да преплитаме тела

търкулнати в солените

талази,

да галиш с трепет

моята душа,

а Бог от враговете

да ни пази.

 

Да бъдем волни, чисти,

със крила,

а добротата да е вечната ни

стража,

да бъде споделена

любовта,

на вятъра за нея

да разкажа.

 

Тъй вечността

да донесе покой

на нашите души във единение,

отново да си само

Мой –

единствен бряг,

закрилник и спасение.

 

23.06.2021г.

Елица

 

 

*****