Очакване…

Очакване…

Аз все те чакам, чакам и трептя,

във звездните морета се оглеждам,

със тайната си сила в теб блестя,

в Плеядите отново те отвеждам.

Пак боси скитаме по оня бряг

запазил имената ни красиви,

затрупани от пясъчния сняг

на дни и нощи синьо мълчаливи.

Надеждата се спуска по въже

изплетено от общата ни същност,

пак лудо бие твоето сърце,

а аз съм в плен на непозната мъдрост.

Засвирваш тихо стария рефрен,

със пръсти по косите ми пробягваш,

от моята усмивка озарен

към бъдното ръцете си протягаш.

И става чудо – двама сме в едно,

оставаме във Пето измерение,

разпервам свойто вятърно крило,

със теб до мен в магично единение.

25.06.2019г.

Елица