Посока...

Посока…

Крилото ми е счупено, блести,

сълзите ми в перцата си събира,

във нашите изстрадали мечти,

една надежда в утрото се спира.

Живеем с теб последния живот,

изплащаме съдбата без остатък

и зная свободата е залог,

на пътя ни простиращ се нататък.

Дочуваш ме през хиляди поля

и мислено лицето ми погалваш,

не искаш да съм вятърно сама,

копнежа в мен неистово разпалваш.

Пулсирам между световете два,

по пътя труден крача несломена,

а моята израснала душа

ми шепне, че от теб ще съм спасена,

защото сме ний двама с теб едно

безкрай и вечност там отвъд Земята,

за нашето магическо стъбло,

посоката е само Светлината.

25.06.2019г.

Елица

*****