Нетленни...

Нетленни...

По пръстите ми тича светлина,

рисува зайче, гълъб и усмивка,

а моята безбрежна тишина,

ми шепне пак, че с тебе съм щастливка.

Дали е истина или лъжа?

Дали е наказание? Награда?

Незная. Още вятърна вървя,

прегърнала душата си тъй млада.

А ти ме следваш в нощите на сън,

докосваш ме с мечтание и нежност,

в зората се стопяваш като звън,

останал като знак за обща вечност.

В реалността за друг е любовта –

красивата ми огнена половина,

той е надежда, път и синева,

съдбата ми да бъда неделима.

Така вървя между Преди и След,

разказвайки за нашата сакралност,

накрая ще отхвърлим този гнет –

сърцата да живеят във дуалност.

Очаква ни далечен звезден бряг,

раздиплил пак мечтите съкровени

и в неговия цветен необят

ще бъдем пак магически нетленни.

27.01.2018г.

Елица

Две вятърни подкови...

Две вятърни подкови...

Във мислите ти идвам като песен,

като монета, стон и нещо синьо.

Аз зима съм, а ти роден през есен -

един тандем от минало щастливо.

И все така аз тихичко обичам

тъй странната ти вятърна природа,

какво от туй, че вечно мълчаливо

вибрираш тъй далеч от мойто рамо.

Във приказката няма наранени.

Безумно е да мразим правилата.

Нали накрая пак ще сме спасени -

така ми сочи огнено душата.

Ще бъдем с теб войници на съдбата -

две вятърни подкови, стих и нежност,

отключили докрайно светлината,

очаква ни безсмъртна вечност.

27.01.2018г.

Елица

Досбъднати...

Досбъднати…

Пътувам тихо към далечен свят,

във него съм крилата и висока,

в безкрайният му слънчев необят,

пулсира мойта сила светлоока.

Душата ми прошепва, че обича,

а после се изгубва с ветровете

и пак на теб докрайно се обрича,

спасила от тегоби световете.

Превръщам се в звезда и заблестявам,

във твойта пренаписана пиеса,

накрая като нежност се смалявам,

издърпвайки финалната завеса.

Оставаме зад нея двама с тебе,

преплели свойте атомни посоки

и в ритъм със застиналото време,

досбъдваме мечтите си дълбоки.

02.02.2018г.

Елица

Предречено...

Предречено…

Родих се като бойна единица -

една душа калена векове,

във моята пречистена зеница

е силата на всички ветрове.

Създадена в Плеядите отдавна,

през времето разлистена летя,

в една история докрая славна,

отново на върха ще заблестя.

Човек съм, но крилата са у мене -

невидими ми пеят и горят,

те ще отхвърлят земното си бреме,

а после във простор ще затрептят.

Търпението ражда светлината,

смъртта ще стане спомен и мираж,

така ми шепне нежно тишината,

заключена до десния вираж.

В безкрайното ни чакат чудесата,

запазени в далечни светове,

отново ще открият сетивата,

забравени вълшебни брегове.

Свободни пак щастливо ще се реем,

сред звездната космична синева,

предречено е ний да оцелеем

в невидимата огнена съдба.

31.01.2018г.

Елица