Предречено...

Предречено…

Родих се като бойна единица -

една душа калена векове,

във моята пречистена зеница

е силата на всички ветрове.

Създадена в Плеядите отдавна,

през времето разлистена летя,

в една история докрая славна,

отново на върха ще заблестя.

Човек съм, но крилата са у мене -

невидими ми пеят и горят,

те ще отхвърлят земното си бреме,

а после във простор ще затрептят.

Търпението ражда светлината,

смъртта ще стане спомен и мираж,

така ми шепне нежно тишината,

заключена до десния вираж.

В безкрайното ни чакат чудесата,

запазени в далечни светове,

отново ще открият сетивата,

забравени вълшебни брегове.

Свободни пак щастливо ще се реем,

сред звездната космична синева,

предречено е ний да оцелеем

в невидимата огнена съдба.

31.01.2018г.

Елица