Две вятърни подкови...
Във мислите ти идвам като песен,
като монета, стон и нещо синьо.
Аз зима съм, а ти роден през есен -
един тандем от минало щастливо.
И все така аз тихичко обичам
тъй странната ти вятърна природа,
какво от туй, че вечно мълчаливо
вибрираш тъй далеч от мойто рамо.
Във приказката няма наранени.
Безумно е да мразим правилата.
Нали накрая пак ще сме спасени -
така ми сочи огнено душата.
Ще бъдем с теб войници на съдбата -
две вятърни подкови, стих и нежност,
отключили докрайно светлината,
очаква ни безсмъртна вечност.
27.01.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар