Нетленни...
По пръстите ми тича светлина,
рисува зайче, гълъб и усмивка,
а моята безбрежна тишина,
ми шепне пак, че с тебе съм щастливка.
Дали е истина или лъжа?
Дали е наказание? Награда?
Незная. Още вятърна вървя,
прегърнала душата си тъй млада.
А ти ме следваш в нощите на сън,
докосваш ме с мечтание и нежност,
в зората се стопяваш като звън,
останал като знак за обща вечност.
В реалността за друг е любовта –
красивата ми огнена половина,
той е надежда, път и синева,
съдбата ми да бъда неделима.
Така вървя между Преди и След,
разказвайки за нашата сакралност,
накрая ще отхвърлим този гнет –
сърцата да живеят във дуалност.
Очаква ни далечен звезден бряг,
раздиплил пак мечтите съкровени
и в неговия цветен необят
ще бъдем пак магически нетленни.
27.01.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар