Есенни стъпки...

Есенни стъпки...

Пристигна с леки стъпки есента,

със мириса на чушки и на вино,

остави във безкрайното следа,

търкулна се по пътища щастливо.

Зашепна ми отново за любов,

за оня блясък парещ във очите,

отенъкът оранжев беше нов,

приличаше на пепел от звездите.

Аз затанцувах тиха и добра

във дънерите скрих безброй надежди,

по вятъра изпратих светлина,

на нечии нестихващи копнежи.

Фенер от тиква си изрязах пак,

за да огрява малката ми стая

а на стената нарисувах знак –

от юли се завърнах аз във Рая.

Букетче от мечти си сътворих,

тъгата в мен замлъкна укротена,

кармичните си данъци платих

и вече съм с печат Спасена.

Така че, боса крача през света

загледана във новото начало,

във моята усмивка и гласа

едно красиво слънце се е спряло.

23.09.2019г.

Елица

Усети ли…

"Не давай душата си в замяна за нищо на този свят,
тя е единственото, с което си дошъл,
и единственото, което ще вземеш, щом си тръгнеш."
 

Руми

Усети ли…

Усети ли? Отново съм писмо

дошло при теб със шепота на птиците

и пак се рее моето стъбло,

с надежда преподрежда жиците.

Целунах те по челото едва,

във джобчето ти скътах меланхолия,

намигнах на жестоката съдба,

надничаща във нашата история.

Във стаята ти леко покръжих,

със мрежа улових мечтите ти,

в сърцето си неистово ги скрих,

а после ги разказах във следите си.

Напръсках те със живата вода

и те орисах да си все вълшебен,

донаруших аз всички правила,

защото си ми атомно потребен.

До изгрева със нежност ти шептях,

превързвах раните ти със горчивка,

с безкрайната си светлина блестях,

усещах се наистина щастливка.

А после си отидох отведнъж,

събудих се в реални коловози,

след мен остана есенният дъжд

и ехо от магични еднорози.

20.09.2019г.

Елица

Свободна...

 

Свободна…

Сега е време просто за надежда,

за стъпки боси в есенна трева,

пътеката в безкрайното отвежда,

порастват ми невидими крила.

Кутията за спомени затварям

и тихо във небесното шептя,

на огънят от минало се сгрявам,

докато бавно сред звезди летя.

Пак вятърните мелници съзирам

и камъчета обли във река,

на слънцето със ритъма пулсирам,

по-силно и възторжено блестя.

Отключила безброй магични тайни

с една любов завързвам ветрове,

очите ми зелени и омайни

се плъзват по щастливи брегове.

Свободна съм. На пясъка изписвам

вълшебен знак за моето сърце

и някак си докрайно се разлиствам

във две обичащи до скъсване ръце.

Преплетени съдби и много нежност

по костите ми тичат във синхрон,

достигаме предела Вечност,

откъснали невидим светъл стон.

А там отвъд ни чака синевата

и скътаните ни в безвремие мечти,

отново ще пребъде светлината,

към нея водят нашите следи.

18.09.2019г.

Елица

Обелените колене...

Обелените колене…

Когато много, много те боли

и тихо в мрака воя ти умира,

към миналото търсиш ти следи,

една надежда вътре в теб пулсира.

Препъваш се и белиш колене,

очите ти във звездното се скриват,

узнаваш че ще трябват векове,

в промяна другите да гравитират.

Една сълза чертае твоя път

и стискаш силно пръсти на приятел,

ала мечта все още е брегът

и силно чаканият знаменател.

Безмерна грубост чупи твоя свят

и пак те кара да се чувстваш малък,

жадуваният цветен необят,

е някакъв мираж безумно жалък.

Прибираш се във себе си, тъжиш,

обличаш си ръждясалата броня

и искаш само в теб да преболиш,

доскривайки се плътно зад завоя.

Но истината спирка е последна

и Бог на всекиго ще раздаде,

щом обичта е вече непотребна,

далеч остава нечие сърце.

16.09.2019г.

Елица

*****

*****