Усети ли…

"Не давай душата си в замяна за нищо на този свят,
тя е единственото, с което си дошъл,
и единственото, което ще вземеш, щом си тръгнеш."
 

Руми

Усети ли…

Усети ли? Отново съм писмо

дошло при теб със шепота на птиците

и пак се рее моето стъбло,

с надежда преподрежда жиците.

Целунах те по челото едва,

във джобчето ти скътах меланхолия,

намигнах на жестоката съдба,

надничаща във нашата история.

Във стаята ти леко покръжих,

със мрежа улових мечтите ти,

в сърцето си неистово ги скрих,

а после ги разказах във следите си.

Напръсках те със живата вода

и те орисах да си все вълшебен,

донаруших аз всички правила,

защото си ми атомно потребен.

До изгрева със нежност ти шептях,

превързвах раните ти със горчивка,

с безкрайната си светлина блестях,

усещах се наистина щастливка.

А после си отидох отведнъж,

събудих се в реални коловози,

след мен остана есенният дъжд

и ехо от магични еднорози.

20.09.2019г.

Елица