Обелените колене…
Когато много, много те боли
и тихо в мрака воя ти умира,
към миналото търсиш ти следи,
една надежда вътре в теб пулсира.
Препъваш се и белиш колене,
очите ти във звездното се скриват,
узнаваш че ще трябват векове,
в промяна другите да гравитират.
Една сълза чертае твоя път
и стискаш силно пръсти на приятел,
ала мечта все още е брегът
и силно чаканият знаменател.
Безмерна грубост чупи твоя свят
и пак те кара да се чувстваш малък,
жадуваният цветен необят,
е някакъв мираж безумно жалък.
Прибираш се във себе си, тъжиш,
обличаш си ръждясалата броня
и искаш само в теб да преболиш,
доскривайки се плътно зад завоя.
Но истината спирка е последна
и Бог на всекиго ще раздаде,
щом обичта е вече непотребна,
далеч остава нечие сърце.
16.09.2019г.
Елица
*****
*****
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар