Устремно….

Устремно….

Аз все така съм влюбена във теб,

по ръбовете ти безгласна скитам

и пренареждам някак век след век,

съдбата ни от истини пропита.

Дърветата прегръщам във нощта,

по облаците вятърна танцувам,

превръщам се понякога в дъга,

със птиците в небесното лудувам.

Различна съм. Такава ме избра.

Аз пак и пак докрай те предизвиквам.

Щастлива съм. Накрая ме разбра.

Обичаш вътре в тебе да притихвам.

Когато двамата навършим сто,

вратите към безкрая ще отворим,

със нашето магическо стебло,

безсмъртието пак ще договорим.

И ще пребъде вечна любовта,

написана там горе сред звездите,

а моята усмивка и гласа

със теб ще сбъднат устремно мечтите.

14.02.2020г.

Елица

Честит Св.Валентин на моя Жоро!!! <3

******

Равносметка на крак…

Равносметка на крак…

        „Спомени подреждах –

         радост и тъги…“

           lady merry

Текат реки и пътища вървят,

небесното изпраща все усмивки,

мечти монети бавно се топят,

завивайки по хиляди отбивки.

Момиче бях, а после и жена,

ала хлапашкото у мен запазих,

в нелеката ми атомна съдба,

аз никого насила не прегазих.

Едно момче целунах във нощта

той стана моят страж по ред посоки

и днес той крачи с мене през света,

потънал във очите ми дълбоки.

Сега щастлива грея сред поле,

погребала илюзии от земното,

спокойно бие моето сърце,

прегърнало докрайно светлото.

11.02.2020г.

Елица

През Февруари...

През Февруари…

През Февруари мама ме родила,

създала ме от своето стебло,

със много светлина ме надарила,

заклела ме за общото добро.

И аз съм тръгнала да расна леко,

за радост на роднини и на род,

предрекли, че ще стигна на далеко

във търсене на стария ни брод.

А после мама тихо си отиде,

изгря в небесното като звезда,

душата ми накара да притихне,

доосъзнала тежката съдба.

Измина много време оттогава,

аз хиляди пътеки извървях,

запазих вярата си вечно млада,

но в множество пожари изгорях.

Сега си нося раните в сърцето,

по-силна съм от миналите дни

и зная, че ще стигна до небето

по стълбата на своите мечти.

Намерих любовта и туй ми стига,

щастлива съм със дребните неща –

пътувания, песен на авлига,

усмивките на моите деца.

Накрая ще запаля светлината

за моите обичани предци,

след мене ще остане тишината,

посипана в космически следи.

01.02.2020г.

Елица

******