Предреченото...

 

 

 

Предреченото...

 

В небесното рисувам цветове

а те ме отразяват във полето,

тъй после скитам с неми ветрове -

лекуват тихо раните в сърцето.

Желание по устните трепти,

по пръстите ми като пясък тича

и търся две забравени очи -

на мъж на който пламенно се вричам.

Простор и бряг. Замислени следи,

безвестното отсъствие и мъка,

истории за някакво *Преди*,

една далечна огнена разлъка.

А после хоп - и в днешния живот -

заключени смълчани разстояния.

Отново съм магичния Кивот,

а пък за теб съм Северно сияние.

Опитва да пробие любовта,

да върже възел в облаци дъждовни,

а аз съм пак проблясваща звезда

и пак ти шепна тайните съдбовни.

Развръзката накрая ни зове,

при водопада тихо ни очаква,

едно ще бъде общото сърце,

Вселената със ножици потраква.

Но свободата още е мираж

живота на смирение ни учи,

финалният акорд ще бъде наш,

предреченото щом светът дослучи.

 

23.05.2022г.

Елица

 

Моят храм е мъдростта....

 

 

Моят храм е Мъдростта….

 

Вървях насън към теб и все към теб

ръцете си простирах през небето,

припомнях си аз двадесети век

и тихата усмивка на сърцето.

 

Далечни длани във безлунна нощ,

и бяхме с теб невидими герои,

събрани от избухналата мощ

на хиляди замислени порои.

 

Премина през живота ми стрела,

във теб оставих светъл отпечатък,

а после пък прегърнала мига,

аз продължих по пътя си нататък.

 

Усмихвах се на слънце и мечти,

за някой се превърнах във любима,

но съхраних във моите очи,

история от минало щастлива.

 

И всичко знам се случва все по план,

вървя напред и знам, ще оцелея,

а вятърът в косите ми побран,

помага пълноценно да живея.

 

А моят храм ще бъде мъдростта,

и вярата ми в Пето измерение,

ще се завърнат моите крила

с душа и тяло в цветно единение.

 

19.04.2022г.

Елица

 

Звездобройци...

 

 

Звездобройци....

 

Обичам да заспиваш все до мене

а после в сънищата да броим звезди,

да спираме забързаното време,

досбъдвайки в реалното мечти.

 

Изпитвам благодарност, че те има,

че винаги си моя светъл лъч,

оставам твоя вятърна любима

все скитаща сред пролетната глъч.

 

Без думи те разбирам и се рея

по нашите пътеки сред поле

и зная този път ще оцелея,

защото съм във твоето сърце.

 

Прегради няма в тази наша обич

разкривам ти се цялата до кост,

а после завъртяла своя обръч

със двете ни души изграждам мост

 

и той се ширва много на далеко

през източното слънчево небе,

отнася ме към тебе някак леко,

към двете ти копнеещи ръце.

 

Ще си останем свързани за вечност,

най-близки в този свят на суета,

а моята нестихваща безбрежност

за тебе ще отключи мъдростта.

 

01.04.2022г.

Елица

 

Обичам те, Жоро!

ЧРД!!!:)

Ели

 

Априлски облак….

 

  

Априлски облак….

 

Априлски облак в костите запя

и всички мои тайни ми разказа,

а после дъжд вълшебен се изля,

далечна вечност в него се показа.

 

Играх на обич с моето момче,

в ръцете му усетих много нежност,

почувствах се неистово добре,

прегърнахме се двамата в безбрежност

 

и полетяхме в синьото небе –

два пламъка с копнеж по светлината,

той се закотви в моето сърце,

а аз засветих силно в тъмнината.

 

Тъй стана чудо – птицата във мен

крилете си разтвори и замина,

закле се, че ще бъде вечен ден,

в магичната съдба на четирима.

 

Търпението ражда чудеса,

прошепнах им във сънища омайни,

последваха ме тихичко в гласа

и в стъпките ми в огън изковани.

 

Започна нов жадуван епизод

от старата написана повеля,

насочихме се към забравен брод,

спасение във който ще намеря

 

за нашите изстрадали души –

души на войни в земната реалност,

за нас накрая Бог ще разреши

в едно да слеем нашата сакралност.

 

04.04.2022г.

Елица

 

Фалшив герой...

 

 

Фалшив герой….

 

Във образа от старите тетрадки

от минало героя се стопи,

следите му накъсани и кратки

във прах превърнаха безброй мечти.

 

Оказа се фалшив героя,

облечен бил е във лъжа,

водачът бил е някога на строя,

но днес ще е последен във реда.

 

През времето е крачил без успехи

робувал е на гнили правила,

с ръждясалите си до кост доспехи

начупил свойта огнена глава.

 

Тъгата ми към него се простира,

не чувствам вътре в мене любовта,

душата ми посоката намира,

със друг копнея вятърно света.

 

Пречиства се сред спомени реката,

водите са спокойни и текат,

все по-изкряща става светлината

а птиците нагоре ме зоват.

 

И знам, че ще запазиме Кивота

с любимото ми огнено момче,

преначертахме пламенно живота

под източно-магичното небе.

 

14.03.2022г.

Елица

Блус в нощта...

 

 

Блус в нощта...

 

Танцувах блус със тебе във нощта,

запомнила съм всичките извивки,

дъхът ти палещ тихичко кръвта

и моите невидими усмивки.

 

Оставих ти се - влюбена жена

в космична осъзната цялост,

във себе си побрала синева

светилище на общата ни младост.

 

Целувките ти, думите, страха,

че може би отново ще съм губещ,

търкулнат зар невидимо в праха

във филма доразказан бъдещ.

 

След тебе ли? Остана празнота,

подпиращи въпроси все от упор,

усещането пак, че съм сама,

приятелско-роднински укор.

 

Във времето оставих нежността,

емоцията скрих във ред тетрадки,

наистина ме срещна любовта,

но си замина след минути кратки.

 

А после пък забравата покри

очите ми изпълнени със тебе,

копнежът във простора се стопи,

нахапа го забързаното време.

 

И днес отронвам мъничка сълза

за туй което можеше да бъде,

оставам във сърцето ти мечта,

която Бог накрая ще досбъдне.

 

24.07.2021г.

Ели

 

На Иван 

 

 ***

 

*

*