В тишина...

В тишина…

От мене все извира нежността

и споменът за старо време,

за дните ни без страх от правила

и вечното препускане в безвремие.

Очите ти останали във плен

на моята душа ранима,

усещането пак да си спасен,

от вярата на вятърна любима.

Отдавна беше. Друга бях и аз.

Скали запазиха безбройни тайни,

останали на звездното във власт,

по пътища в космичното безкрайни.

Сега съм малка бяла светлина,

а ти със мен вибрираш отдалече,

досбъдва се съдбата в тишина,

пораснахме със тебе вече.

06.03.2019г.

Елица

*****