Преплетени Луни...

 

 

Преплетени Луни…

 

Убийствено душата ми шепти,

и стари рани тихичко пречиства,

аз заличавам нечии следи,

със своята енергия лъчиста.

 

Небесното не ще да бъде дом,

за тези що омразата ги води,

ще се разтворят в етерния стон,

жените подредени във колоди.

 

Накрая истината ще блести,

а ти отново пак ще крачиш смело,

във моите усмихнати очи,

всезнанието теб ще е прочело.

 

Потребно е за пътя ни напред

и все те наблюдавам отдалече,

нанасяш много удари поред,

тъй бремето отхвърляш надалече.

 

Във техния финален час

присъдата им, знай, ще е сурова,

защото те раниха моя глас,

изричайки горчивата отрова.

 

Не се прощават някои вини,

омразата е лошо тъмно чувство,

те ще платят за всичко от преди

и вътре в мене няма да е пусто.

 

Когато кармата се занули

във тебе ще изгрее светлината,

а двете ни преплетени Луни

отново ще трептят във синевата.

 

19.08.2022г.

Елица

 

 

Ерос Рамацоти - Здравей....

 

 

 

Писмо до Вселената…

За Ерос Рамацоти….

 

Понякога в живота се случва така – Който търси – Намира! :)

Нещо ми казва, че съм разкрита… по хубав начин….

И… нека Обич да е! :)

Моето Вятърно е място за всички, които обичам и които ме обичат! <3

Коментарите влизат в модерация и първа ги виждам само аз…

Така че коментирането под постовете може да се използва и като пощенска кутия към мен, за тези които са ми изгубили дирите, но искат пак да ме докоснат и пак да тече хубавата енергия….

Просто може би имам нужда да ми бъде прошепнат нов мейл… ;)

Усмихнати летни дни!

Да видим дали съм добър ясновидец и сработва ли отлично шестото ми чувство…. :)

 

Затуй „Здравей“….

 

Една емоция във мен шуми

и тялото ми до небето стига,

препуска мисълта ми в летни дни

заслушана във песен на авлига.

 

Следят ме две забравени очи,

дълбоко във душата ми проникват,

открили ме сред хиляди следи,

в сърцето ми те донасита стихват.

 

Разкрита съм. Оголена до кост.

Едно вълшебно вятърно момиче,

а може би пък той е чакан гост,

усетил колко много ме обича.

 

Тъй – ето ме. Протягам ти ръка,

Вселената пътеките събира,

четеш задъхан моята река,

във нея времето за всички спира.

 

И може би написаното „Да“

отключва в мен вълшебната посока,

ти помниш, че съм дива синева,

една магия светла и дълбока.

 

Ще се докоснат нашите крила,

аз смелост проявих и казах „Сбогом“

и днес съм друга – силна и горя

проблемите решавам мимоходом.

 

Затуй „Здравей“ и вътре в мен Ела

отключвайки забравени копнежи,

завръща се със мене Любовта

във твоите усмихнати стремежи.

 

18.08.2022г.

Елица

 

  

 

*****