Влюбени...

Влюбени…

                 „Влюби се небето във земята“

                   Ваня Акъллиева

Сребристи капки дъжд валят,

небето пак е уморено,

сълзите му без глас шептят,

едно мечтание стаено.

Целува с трепет то земята,

помага и да се разлисти,

търкаля нежно по тревата,

то свойте мисли тъй лъчисти.

Разказва и за свят далечен –

вълшебна вятърна безбрежност,

а в неговия пламък нежен

е скрит ключа за всяка вечност.

Бездумно слуша го земята,

мечтите си в пръстта събира,

а после слага в семената,

една надежда тъй щастлива.

Небето влюбено копнее

и пее свойта звездна песен,

любимата си то люлее

от зима чак до късна есен.

Така редят се куп години

в космично цветно огледало,

във две души така красиви,

едно безвремие е спряло.

25.01.2018г.

Елица

*****

Омая...

Омая…

Живея във безименно пространство

и вечно търся само теб,

душата ми със кротко постоянство,

те преоткрива тихо ден след ден.

Небетата във мене се събират

от пръстите им лумва светлина,

а после във безкрая колидират

сред атомна космична тишина.

Прошепвам ти, че пазим с тебе Рая,

отвръщаш, че обичаш само мен,

а после се потапяме в омая

в живота ни от птици озарен.

24.01.2018г.

Елица

Слънце и завет...

Слънце и завет…

Потъва мойта нежност в тишина,

затваря в длан прелитащото време,

разтварям свойте сребърни крила,

душата ми към бъдното поема.

Оглеждам се в нападали листа,

от извори вълшебни пак отпивам

а кротката ми звездна красота,

във джоба си сред спомените скривам.

Очите ми откриват брод,

Вселената разделящ на посоки,

през него преминавам като стон,

оставяйки следите си дълбоки.

Достигам до забравения бряг,

скалата и морето пак са сини,

във този вечен светъл необят,

са стъпките от минало щастливи.

Оставам там в очакване на теб,

преборила тъгата наслоена

и ставам нова – слънце и завет,

завинаги в безвремие спасена.

24.01.2018г.

Елица

Небесен мост...

Небесен мост…

Клепачите потрепват, пак вали

и капките във мене се събират,

а твоите усмихнати следи,

със утрото пречистени умират.

Оставаш там далеч – в реалността,

ръце различни нямо те обгръщат,

а аз се будя с първата зора,

сакрални стъпки бавно ме завръщат.

Остава като нишка любовта -

небесен мост над двете ни планети

и в търсене на бряг и светлина,

се скитаме по своите пътеки,

защото знаем – дойде ли нощта,

отново ще се слеем без остатък

и общата ни звездна тишина,

ще съхрани съдбата ни оттатък.

24.01.2018г.

Елица

*****

Само мен...

Само мен…

Ти можеш да обичаш само мен –

безмълвно, като птица, като вечност

и винаги в изгряващия ден,

те пази мойта тъй далечна нежност.

Сурова е съдбата знам това,

постави ни в различни точки,

в жестоките наземни правила,

душите ни удавят свойте вопли.

Ще извървим пътеките докрай,

по-силни ще излезем най-накрая,

прегърнали изгубения рай,

ще се стопим във трепетна омая.

23.01.2018г.

Елица