Слънце и завет...

Слънце и завет…

Потъва мойта нежност в тишина,

затваря в длан прелитащото време,

разтварям свойте сребърни крила,

душата ми към бъдното поема.

Оглеждам се в нападали листа,

от извори вълшебни пак отпивам

а кротката ми звездна красота,

във джоба си сред спомените скривам.

Очите ми откриват брод,

Вселената разделящ на посоки,

през него преминавам като стон,

оставяйки следите си дълбоки.

Достигам до забравения бряг,

скалата и морето пак са сини,

във този вечен светъл необят,

са стъпките от минало щастливи.

Оставам там в очакване на теб,

преборила тъгата наслоена

и ставам нова – слънце и завет,

завинаги в безвремие спасена.

24.01.2018г.

Елица