Омая...

Омая…

Живея във безименно пространство

и вечно търся само теб,

душата ми със кротко постоянство,

те преоткрива тихо ден след ден.

Небетата във мене се събират

от пръстите им лумва светлина,

а после във безкрая колидират

сред атомна космична тишина.

Прошепвам ти, че пазим с тебе Рая,

отвръщаш, че обичаш само мен,

а после се потапяме в омая

в живота ни от птици озарен.

24.01.2018г.

Елица