Изнизващо…

Изнизващо…

Животът се изнизва като стон

през пръстите ми - огнени комети,

един безкраен вятърен синхрон,

през мен протича в мислите ми бели.

Не остарявам. Млада си стоя,

разказвам ти за моята реалност,

прегръщаш ме, когато затъжа,

с присъщата ти западна тоналност.

Във утрото се скитам под звезди,

целуващи следите ми изтлели

и все се връщам в някакво преди,

в което аз и ти без глас сме спрели.

Разчитам знаците и все трептя,

долавям теб в сърцето си неспирно,

във дните като восък се топя,

а в нощите препускам аз ефирно.

Ще надживея тази самота,

която във дълбокото ме пари,

разперила със тебе пак крила,

не ще ме спрат космични светофари.

Защото сме частици светлина

безкрайни атоми от войни на съдбата,

единствено ни движи любовта

и тихата усмивка на дъгата.

30.07.2018г.

Елица

*****

Сънища...

Сънища...

Сънуваш ме, аз пак се извисявам

във мислите ти хапещи нощта,

докрайно с обич звездна те спасявам

разказвам ти за хиляди неща.

Вървиме боси, пътя ни се вие,

гората е красива и тъжи,

душата ти от мойта нежност пие,

а после ме прегръща и мълчи.

„Аз мога да обичам само тебе”

задъхано прошепваш и ехтиш -

„Ще дойде край на тежкото ни бреме,

отново в мен докрай ще се стопиш”.

Притискам се във теб и се усмихвам,

надеждата в гърдите ми тупти,

а после като птиците притихвам,

в изтлелите със утрото следи.

Оставам в тебе – вечната любима,

създаден синоним за светлина,

„Защото теб те има съм щастлива” -

прошепвам ти замислена в дъжда.

Събуждаш се, духа ми е далече,

в реалността на източно поле,

а вятърът невидимо предрече,

ще ни запази синьото небе.

28.07.2018г.

Елица

*****

Невидима повеля...

Невидима повеля...

Едно очакване във мене пари

и тихичко без глас расте,

пак мигат звездни светофари

а аз съм вятърно дете.

Вървиш към мен със влюбен поглед

и носиш нежност, топлина,

във твоя светъл цветен полет

се скрива мойта светлина.

Достигаш ме в нощта вълшебна,

целуваш моето лице,

а любовта ни безпределна,

се скрива в общото сърце.

И вече никой не разделя,

преплетените ни ръце,

една невидима повеля,

се сбъдва в синьото небе.

28.07.2018г.

Елица

*****

Изгубен...

Нощем мислите стават шумни...

Бате Жоро от ФБ

Изгубен…

Изгубен ли си тъй далеч от мен,

във отредено - строгата реалност,

и само нощем тихо озарен

пътуваш с мен във общата сакралност.

Усещаш ли сълзите ми с копнеж,

в които скривам своите посоки,

оставам в теб неистов сляп стремеж

към моите очи все тъй дълбоки.

Боли ли те от тези правила,

разкъсващи душите ни звънливи,

сподиря ли те вечна самота,

във дните ти рисувано щастливи.

Реалността е твоята бруталност,

тъй стръмен път предречен от дедите,

изгубваш я единствено с виталност,

когато си със мен и със мечтите.

Ще изживеем скърцащото време,

годините какво са – просто пясък,

в безвремието тежкото ни бреме,

ще се стопи с невидим бял отблясък.

Обичам те, това ми стига само

когато съм жена, но също птица

и винаги до силното ти рамо,

във космоса от тебе съм частица.

Историята пише се сега,

а в нея с теб сме главните герои,

отново ще пребъде светлина,

по цветните магически завои.

27.07.2018г.

Елица

Какво ли би било песента да я пея аз?!… :)

„С теб или без тебе, аз
пак мога да летя, но искам ти да си,
да бъдеш част от моя свят,
както и преди да грее слънцето в нощта.“

*****