Сънища...
Сънуваш ме, аз пак се
извисявам
във мислите ти хапещи
нощта,
докрайно с обич звездна
те спасявам
разказвам ти за хиляди
неща.
Вървиме боси, пътя ни се
вие,
гората е красива и тъжи,
душата ти от мойта
нежност пие,
а после ме прегръща и
мълчи.
„Аз мога да обичам само
тебе”
задъхано прошепваш и
ехтиш -
„Ще дойде край на
тежкото ни бреме,
отново в мен докрай ще
се стопиш”.
Притискам се във теб и
се усмихвам,
надеждата в гърдите ми
тупти,
а после като птиците
притихвам,
в изтлелите със утрото
следи.
Оставам в тебе – вечната
любима,
създаден синоним за
светлина,
„Защото теб те има съм
щастлива” -
прошепвам ти замислена в
дъжда.
Събуждаш се, духа ми е
далече,
в реалността на източно
поле,
а вятърът невидимо
предрече,
ще ни запази синьото
небе.
28.07.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар