Изгубен...

Нощем мислите стават шумни...

Бате Жоро от ФБ

Изгубен…

Изгубен ли си тъй далеч от мен,

във отредено - строгата реалност,

и само нощем тихо озарен

пътуваш с мен във общата сакралност.

Усещаш ли сълзите ми с копнеж,

в които скривам своите посоки,

оставам в теб неистов сляп стремеж

към моите очи все тъй дълбоки.

Боли ли те от тези правила,

разкъсващи душите ни звънливи,

сподиря ли те вечна самота,

във дните ти рисувано щастливи.

Реалността е твоята бруталност,

тъй стръмен път предречен от дедите,

изгубваш я единствено с виталност,

когато си със мен и със мечтите.

Ще изживеем скърцащото време,

годините какво са – просто пясък,

в безвремието тежкото ни бреме,

ще се стопи с невидим бял отблясък.

Обичам те, това ми стига само

когато съм жена, но също птица

и винаги до силното ти рамо,

във космоса от тебе съм частица.

Историята пише се сега,

а в нея с теб сме главните герои,

отново ще пребъде светлина,

по цветните магически завои.

27.07.2018г.

Елица

Какво ли би било песента да я пея аз?!… :)

„С теб или без тебе, аз
пак мога да летя, но искам ти да си,
да бъдеш част от моя свят,
както и преди да грее слънцето в нощта.“

*****