Щастливи небеса…

Щастливи небеса…

Потрепват думите като клепач,

умората под който все се сбира,

чертаят пътища хей тъй назад,

там нейде гдето времето извира.

Броя без глас до десет и отвъд,

вървя по разтопени коловози,

не ми достига слънце и мълча,

защитник са ми звездни еднорози.

Със тебе спорим, после любовта

заглажда наште битки като хала,

умът обръща всичко на шега,

в която пък надеждата е спряла.

Разрошвам те със обич и копнеж,

минутите ни пак са страшно къси,

на флейта свири вятърен щурец,

преплита мислите ни атомни и боси.

През рамо хвърлям камък във вода,

във кръговете истината скривам,

а после си отивам от съня,

във утрото разлистена пулсирам.

Оставам вечност в твоята съдба,

въпрос безумен, пламък и сакралност,

досбъдват ме щастливи небеса,

надничащи във твоята реалност.

25.09.2018г.

Елица

*****

Като слънцето в нощта...

Като слънцето в нощта...

Изгрявам като слънцето в нощта,

а твоя дъх в съня ми се прокрадва,

завихрям се високо и летя,

пак твоята усмивка ме зарадва.

Спокойна се усещам и горя,

под стъпките ми пее синевата,

по някаква пътека си вървя,

държиш ме за ръка във тишината.

Преплитат се красивите следи,

на нашите души тъй белостенни,

една надежда вятърно шепти,

във мигове потайно съкровени.

Потъваме във сноп от светлина,

нетленни във безкрайното се реем,

със утрото се стапяме с тъга,

под клетвата докрай да оцелеем.

24.09.2018г.

Елица

*****

Житейско...

Житейско…

Живееме накъсано, на бис,

разхвърляни в различните посоки,

а времето ни гони и оре

следите ни, в едно небе дълбоки.

Мечтите ни красиви се топят,

досбъднати във друго измерение,

пресрещнато по дългия ни път

към ново изначално сътворение.

До костите предателства болят,

а радостите все не превъзхождат

тъгата в равновесните везни,

надеждите, когато ни спохождат.

Оставаме герои в собствен филм,

защитници в една любов голяма,

и някой ден когато се смалим

дописваме история за двама.

21.09.2018г.

Елица

*****

Сега е есен...

Сега е есен…

В дълбокото ми радост и копнеж,

преплитат стъпки огнено и смело,

а аз горя във есенния скреж,

мечтите си прикривам неумело.

Във мене е зелено и вали,

пак стъпките ти чувам под капчука,

по-мъничко започва да боли,

в тъгата е изписана пролука.

И пиша, пиша ред след ред,

редя ти думи скрили любовта ми

и без да чакам някакъв ответ,

душата ти прибирам във кръвта ми.

Сега е есен, но е светлина

парченца вечност тихо ни застигат,

а моята усмивка и гласа,

отново са във теб и ти намигат.

21.09.2018г.

Елица