Powered By Blogger

вторник, 25 септември 2018 г.

Щастливи небеса…





Щастливи небеса…

Потрепват думите като клепач,
умората под който все се сбира,
чертаят пътища хей тъй назад,
там нейде гдето времето извира.

Броя без глас до десет и отвъд,
вървя по разтопени коловози,
не ми достига слънце и мълча,
защитник са ми звездни еднорози.

Със тебе спорим, после любовта
заглажда наште битки като хала,
умът обръща всичко на шега,
в която пък надеждата е спряла.

Разрошвам те със обич и копнеж,
минутите ни пак са страшно къси,
на флейта свири вятърен щурец,
преплита мислите ни атомни и боси.

През рамо хвърлям камък във вода,
във кръговете истината скривам,
а после си отивам от съня,
във утрото разлистена пулсирам.

Оставам вечност в твоята съдба,
въпрос безумен, пламък и сакралност,
досбъдват ме щастливи небеса,
надничащи във твоята реалност.

25.09.2018г.
Елица



*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар