Житейско...

Житейско…

Живееме накъсано, на бис,

разхвърляни в различните посоки,

а времето ни гони и оре

следите ни, в едно небе дълбоки.

Мечтите ни красиви се топят,

досбъднати във друго измерение,

пресрещнато по дългия ни път

към ново изначално сътворение.

До костите предателства болят,

а радостите все не превъзхождат

тъгата в равновесните везни,

надеждите, когато ни спохождат.

Оставаме герои в собствен филм,

защитници в една любов голяма,

и някой ден когато се смалим

дописваме история за двама.

21.09.2018г.

Елица

*****