Като слънцето в нощта...

Като слънцето в нощта...

Изгрявам като слънцето в нощта,

а твоя дъх в съня ми се прокрадва,

завихрям се високо и летя,

пак твоята усмивка ме зарадва.

Спокойна се усещам и горя,

под стъпките ми пее синевата,

по някаква пътека си вървя,

държиш ме за ръка във тишината.

Преплитат се красивите следи,

на нашите души тъй белостенни,

една надежда вятърно шепти,

във мигове потайно съкровени.

Потъваме във сноп от светлина,

нетленни във безкрайното се реем,

със утрото се стапяме с тъга,

под клетвата докрай да оцелеем.

24.09.2018г.

Елица

*****