Понякога...

Понякога...

Понякога съм сбъдната мечта

по твоите щастливи коловози,

а друг път съм красивата трева,

в която виждаш звездни еднорози.

Понякога съм огън и вода,

една щастлива вечност от безкрая,

и всички нарушени правила

от мен и теб – защитници на Рая.

Понякога съм твоя странен сън

във който скиташ бос и много малък

и някакъв далечен светъл звън,

последния ти тъй предречен залък.

Понякога съм мила и добра,

а друг път съм бушуваща и пряма,

разпервам свойте вятърни крила

и пак към теб се втурвам като хала.

Понякога съм цялата любов

и тихичко във костите ти пея,

а пътя ми измислен и суров,

ми шепне, че във теб ще оцелея.

Понякога, но всъщност  всеки ден

към теб ръце протягам и немея

единствено от мен си озарен,

а тайничко за тебе аз копнея.

Понякога умирам от тъга,

а с утрото се будя като птица,

във моята усмивка и гласа

се скрива твойта питаща зеница.

Понякога следите се топят

и всички светове се разкрояват,

във джоба скрий частица от небе –

тъй смелите във битка оцеляват.

26.01.2020г.

Елица

До безкрай...

До безкрай…

Аз чувам твоя глас и тази песен

изплакваща събраната тъга,

вървиме двамата по път отвесен

отвеждащ ни на края на света.

И там танцувам – смела и красива

с разрошени от вятъра коси,

една любов отново грее жива,

оставяйки във бъдното следи.

Но правилата днес са други, нетипични,

пак вечността се сбира във едно,

а моите предели архаични

закрилят нашто вятърно стебло.

Бъди ми брат, защитник и ограда,

момчето от света за чудеса,

ще грее пак отколешната клада -

на нея аз и ти сред небеса.

Ще те запази моята сакралност,

ще ме израснат твойте рамене

и заедно в невидима тоналност

ще сътворим магическо сърце,

защото аз съм твоето момиче –

онази вечност с перлени криле

и знай, че до безкрай ще те обичам

защото те познавам най-добре.

21.07.2020г.

Елица

Израснала...

Израснала….

Израснах силна, смела и горя,

звездата ми проблесва във простора,

пренареди се моята съдба,

отново съм щастлива до завоя.

Забързано е времето във мен,

стрелките се въртят неумолимо,

от моята усмивка озарен,

животът ми препуска в светло синьо.

Промените са вятърно във ход,

пътеката се вие все нагоре,

аз пак съм цветен вятърен пилот

и знам ще си възвърна всичко свое.

Трептят бездумно моите криле

и приказка за бъдното разказват,

закриля ме безкрайното небе,

а ангели посоката показват.

Отново на Земята ще е Рай,

така ми шепнат старите скрижали,

тегобите ще имат своя край

в сърцата ни безсмъртие познали.

Лазурното забравено море

следите ни във пролет ще познае,

а в нашите преплетени ръце

вълшебно слънце Вечност ще извае.

18.07.2020г.

Елица

*****

Пренаписан свят...

Пренаписан свят…

Минутите текат и някак нежно

далеч се скита моето сърце,

във утрото припламва безметежно

и се изгубва в синьото небе.

Препускам през прозрачните простори

и се завръщам бяла у дома,

досбъднала природните закони

изгрява мойта алена звезда.

Забравен праг и къщичка на плажа,

лазурното нашепващо море,

ах, колко много искам да разкажа

в молитва сплела двете си ръце.

Плеядите очакват дълго време

да се отвори пътя ни към тях,

да се отхвърли старото ни бреме,

отново да е слънчев необят.

Невидима е нишката звънлива,

на изток пак ще бъде светлина,

една надежда сладка и горчива

ще пренапише атомно света.

29.07.2020г.

Елица