*****
безгласни
стъпки
счупва
тишината
по
тротоара вятъра блести
а
до врата една
бездомник
кротко чака
надежда
във ръката му
трепти
безцелни
звуци
от
звезди родени
небето
жалостиво разпиля
една
душа
раздрана
от проблеми
за
кой ли път сред думи
оцеля
подири
сили
в
своята нетленност
а
слънцето погали я с лъчи
в
единствен миг
на
тиха откровенност
тя
музика усети
да
звучи
в
копнежите си
ритъма
заплете
търкулна
го по росната трева
душа
и тяло
в
симбиоза двете
родиха
без да искат
свобода
безкраен
път
от
залеза до изгрев
във
танц магичен времето стопи
а
в края му
един
въпрос логичен
отново
се залута
сред
мъгли
@Eli
Няма коментари:
Публикуване на коментар