Мислите, че съществувам....

*****

мислите....

прогонвам ги с вълшебната си пръчка

за мечти...

запращам ги в пространството

пропито с неизвестност....

часовникът във стаята мълчи....

споделяме стопена безсловесност....

настръхва празнотата

вътре в мен....

неукротена в есенни хомоти

надеждата ми

хваната във плен....

не пее

само тихичко боботи.....

не ме е страх

аз винаги летя.....

разпръсната на хиляди посоки....

със силата на слънцето блестя...

по пътища и тесни и широки....

обичам тази крехка самота

в която насаме съм с тишината....

и влюбена се скитам по света....

във търсене на брод към светлината....

във утрото разпръснала коси

кристално нова бавно се откривам....

във шепите ми паднали звезди

от силата им сребърна отпивам.....

ще ме намериш някой ден в света

когато всички тайни изтанцувам.....

и ще ме случиш трайно в Любовта....

за да открия пак че съществувам....

@Eli

Вчера в книжарницата се заговорих с една жена. Споделих за нещо прочетено в един блог – какво е предупредил един Далай Лама НАСА относно предстоящите събития на 21.12.2012г.  Не знам как стана въпрос за страха и жената ми каза, че вижда че аз съм готова за петото измерение, защото очевидно не ме е страх от това, което предстои.  Замислих се за страха и всъщност колко безсмислено чувство е той. Може би ако по-пълноценно осъзнаем своята тленност и свикнем да живеем с мисълта, че нещата просто се случват и на нас ни остава единствено да следваме техния ход, без да противодействаме за да не връщаме към себе си противодействие, живеенето ни би било в много по-добър синхрон и баланс с природата в която съществуваме и бихме могли да възприемем и да се адаптираме лесно и бързо към всякакви промени – и материални и духовни. Вярата, че всичко се случва за добро, твори добро. Прав е Хорас Джаксън Браун в един от послеписите на едноименната книжка : „Не зная кой е авторът на тези думи, но те са вдъхновяващи : Хората на нашата планета не са подредени в редица. Вгледайте се внимателно. Всъщност всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка така, че се образува затворен кръг. Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб. Звучи красиво.” Май разковничето е да даваме на другите повече топлина и обич и просто да вярваме, че Вселената е най-доброто място, в което е могло да се случим....  

 

 *****