*****
на мама
реших със мъртвите да поговоря
във ноемврийските блещукащи лъчи
а после да се скрия зад завоя
притихнала в неслучени мечти
една върба прегърнах през стъблото
запалих кротка бяла светлина
загледана в кората на дървото
сърцето ми в безкрая зашептя
дочух гласа И толкова забравен
познах лика И в птица над поля
дъха И между светове оставен
по стъпките ми вятър разпиля
разказах И за Обичта голяма
за болката извираща от мен
че все така се скитам оцеляла
в очакване на всеки следващ ден
отвърна ми че сила в мене има
от дъждове да сътворя дъга
и винаги душата ми ранима
спасение ще среща в Любовта
а после ме изпрати с тиха нежност
любимата И мила дъщеря
във дланите ми камъче за Вечност
постави като знак че ме видя
03.11.2012г.
@Eli
Няма коментари:
Публикуване на коментар