Нестихващо вдъхновение…
Разперила криле мълвя със теб -
нестихващо в кръвта ми вдъхновение,
през този тъй прекрасен звезден век,
във теб откривам своето спасение.
Редят се в мене думи и мечти,
косите ми чертаят коловози,
една надежда вятърно трепти,
сподирят я вълшебни еднорози.
Изпълва ме докрайно светлина,
една любов ме пази съкровена,
безсмъртната ми атомна снага
във дни и нощи тлее белостенна.
Не е предвидено да има край,
дори отвъд сред рими ще се скитам,
обратно във изгубения Рай
поет да бъда знам, че ще опитам.
Безвремието пак ще сътвори,
животът ми от истини и цялост,
душата ми свободна ще лети,
до извора на бликащата младост.
29.08.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар