снимка : Интернет
Всяка
година по същото време…
всяка година
по същото време
Любовта си отива
тъй далече от мене
в тиха къща се скрива
с ветровете залязва
а с коси от коприна
Тя простора белязва
аз оставам самотен
в тишина от въпроси
бие в мене камбана
тичат мислите боси
и ръцете протягам
по следите И скитам
струна нежна натягам
пак след Нея политам
Тя мълчи и ме гледа
с кротка Вечност ме гали
и примигват за нея
след завой светофари
на червено пресича
разпилява надежда
аз след нея се сричам
и в мечти се оглеждам
пролетта отминава
после лято настъпва
и сред знойната жега
в мен копнежът потръпва
сън вълшебен сънувам
на звездите прошепвам
и от нечии стъпки
във зората се сепвам
виждам Тя се усмихва
а душата И пее
после бавно пристъпва
за прегръдка копнее
ставам гол и разрошен
до гърди Я притискам
във ухо и прошепвам
колко много я искам
най-накрая Я скривам
в ляво там до сърцето
и с кръвта си попивам
всичко нейно прието
Тя ме връзва с окови
от Желана стомана
и остава при мене
най-накрая разбрана
23.04.2013г.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар