снимка Интернет
До края на живота ни...
Разбива се със трясък тишината
Стоиш самотен под едно небе
Потънала е нейде светлината
Заключена в любимото сърце
Безмълвен сричаш слънчеви копнежи
Рисуваш с мисли по небесен свод
Начупените в зимата стремежи
На пролет ще намерят своя брод
Една надежда лунно заблестява
Целува те по устните в нощта
Прошепвайки ти „Любовта спасява
Повярвай ми не мога да греша”
Очи затваряш яхваш ветровете
Понасяш се през дивни светове
Измокрен си до кости в дъждовете
И заледен във бели снегове
Но споменът останал във душата
Ще топли пътя ти наяве и в съня
До края на летежа ти Съдбата
Водач ще бъде към една врата
А там зад нея Тя ще те очаква
Със дългите си спуснати коси
При всяка ваша среща ще заплаква
А сълзите и ще са извор на реки
Така ще бъде Винаги в живота
Когато осъзнаеш този дар
Частица си от другия с посока
Пришита във Вселенския хастар
25.01.2014г.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар