“Капе зимата
в цвят слънчево”
снимкИ от
~ Страничката на Маги ~ във FB
*****
Капе зимата в цвят слънчево. Капе и шепти в косите ми
спокойно и в равномерен ритъм. Студени лъчи се плисват по асфалта ежедневно.
Топлят с отразената си светлина. Очите виждат през мъглата. Скриват мечти в
триъгълното на дърветата. Често летят
огромни ята от птици. Параболите им чертаят сърца, лодки, листа, стрели и други
причудливи форми, в които за поредица от мигове се сгушва душата ми. Вече спрях
да крещя във вените. Само малки браздички по бледата ми кожа напомнят, че са
текли сълзи. Помня последната – отрони се солена, тиха, крехка. Попи в ревера
на декември. Още чувам резонанса от следите и. Сърцето ми спря. Остана на
есенно-зимния кръстопът свито на малка топка до облия камък. Диша и спи. Сънува
други вселени. Други обещания. Други мечти. Случайни пътници се опитват да го
събудят. Но то спи. В сегашно време. Завито е с листи от нотна тетрадка. В
полетата отстрани до петолинието със ситен неразбираем почерк са нахвърляни
списъци с думи. Тук-таме има цифри.
Чакат да мине този, който ще ги разчете. Щастието не било перфектно
докато не било споделено сънува сърцето ми една нощ. Различно е, когато
споделиш със сродната душа. Тя веднъж е Херкулес. Друг път Афродита. Понякога е
Посейдон. И колко още други. И всичко това, докато някъде там – далече душата
близнак пламък се опитва упорито да нарисува приказния свят с въглените на
вълшебната жарава върху небесното огледало. Онова същото, в отражението на
което сте изгорели двама. Много преди. Във някаква друга история. Всяка част от
картината му е ценна. Поръсена с мълчана вода. Подпечатана с нежноструйно
вдъхновение. Избликнало от зениците му. Разпиляно по капилярите до основата на
косите и дълбокото на петите. Гледам я и се дивя. Докосвам я с върховете на
пръстите си. И изпитвам благодарност. Докато сърцето спи аз изкачвам стъпалата.
Вървя тиха и успоредна към оня светофар, който мига винаги в цвят Надеждово.
Там продупчвам билет. После смигвам погледнала през рамо на цяла армия желания,
които ме следват по петите облечени в разноцветни нюанси, с нахлупени шапки с
пера и обувки от пясъчни размисли. И ми е хубаво. Прегърнала себе си. А зимата
продължава да капе в цвят слънчево. И любовта продължава да бъде Единствена.
Вече няма огради. От оковите изковах менци за мъдрости. Изпих и последните
капки от чашата надписана Минало. Счупих
я на непознатата улица в далечното някъде. А после продължих към водопада. Горе
във високото. Измислена за другите. И просто Истинска.
Ели
ti si istinska slynchevost.
ОтговорИзтриванеЕви, като те озарят прозренията кво вдействителност се случва и става... майката си трака хах... И ти остава само надеждата душата близнак пламък също да намери евентуално отговорите... Щото в това нещо всеки сам се бори, ако го усеща като ценно в съществуването си!... Така се добива собствена сила, но и бавно и последователно се работи в посока за порастване и утвърждаване силата на общото!*
ИзтриванеСетих се в тоя ред на мисли за молитвата от гещалт терапията, която я имам окачена на една табелка тук в кабинета ми :
Господи, дари ме със силата да променя нещата които мога,
дари ме с търпението да приема нещата, които не мога да променя и ме дари с мъдростта винаги да виждам разликата между двете. Амин! Търпението е разковничето нещата, които не могат да се променят да се трансформират постепенно в неща, които подлежат на промяна... Точно и затова зимата ще продължи да капе в цвят слънчево...
Усмивки, Еви! :))