*****
петък, 30 октомври 2015 г.
четвъртък, 29 октомври 2015 г.
до сбъдване...
снимка и цитат
FB - Мъдростта на вековете
ОШО
до сбъдване…
в тези битки
за надмощие на гласовете вътре в мен няма победител. животът се търкаля, като
малка шарена топка и няма връщане назад. веднъж съм бяла друг път тъмно синя.
позволявам на слънчевите лъчи да галят косите ми. а те блестят на вятъра и
всичко винаги започва от начало. усещам свободата вътре в мен като вик. като
зов към нещо отминало. вярвам в предсказанията и вървя по същите пътища. новите
дни заемат мястото на старите. понякога усещам болката на Земята. затварям я вътре
в себе си а после я пускам на свобода в реките и водопадите които извират от
сърцето ми. обичам да заспивам с мислите за бъдещето. теории на вероятностите
кръстосват ума ми. дори жасминовия чай не помага отговорите да ме намерят. не
за друго а просто защото момента им не е настъпил. душата ми запушва черната
клапа на нечие сърце. придава му нов светлосин оттенък. оприличавам вечността
на два делфина в спокойни води. гонят се плуват целуват се и знаят че са символ
на живота и смъртта. когато започне много да ме боли от мълчанието на простора –
пиша стихове. думите крачат редом с мен като бързеи на река. преплитат се с
надеждите и отчаянията. временни състояния. като всичко в живеенето. най-добрия
ми приятел остава вятъра. същият оня вятър който те довя в сакралното. и те
остави трайно там. до сбъдване.
29.10.2015г.
@Eli
*****
Във ръцете със чадър...
снимка - FB
общност Всяка жена - Една вселена
Във
ръцете със чадър…
аз
искам да съм горе
там
– до птиците
да
бъда вятърна свободна
синева
и
лъч надежда
във
зениците
даряващ
на Земята
топлина
блестяща
да
чертая пътища
звездите
да са
моите
сестри
а
в скътаните ми
вълшебни
сънища
единствено
съдбата
да
трепти
понесла
във ръце чадър
от
спомени
летя
в простора
като
светлина
помахай
ми когато
над
полето ти
разпръсна
капчици вълшебна
тишина
29.10.2015г.
@Eli
*****
неделя, 25 октомври 2015 г.
петък, 23 октомври 2015 г.
Летаргия...
Летаргия...
Звездите
плачат зима наближава
сълзи
попиват в хладната земя
една
надежда тихо се стопява
във
начертана дивна самота.
Студено
е във утрините сини
прелитат
птици с името Тъга
по
улиците дълго мълчаливи
се
губи мимолетна светлина.
Заспива
времето до своя корен
небесното
потрепва и дъжди
остава
лятото прекрасен спомен
във
нечии потрепващи очи.
23.10.2015г.
@Eli
*****
Мястото...
Когато сме в долините,
търсим планините.
Когато сме в планините,
търсим реките.
Няма спасение,
където и да отидем.
Само там, на Мястото,
към което принадлежим,
можем да живеем живота,
за който сме мечтали.
Джуди Колинс
Дърветата обагрени в оранжево –
жълти отенъци.
Стъпки в нападалите листа.
Вятър немирник с променливи
настроения.
Времето се забавя.
Една грееща свещ по пътя към
Мястото в дясно.
Цитат на Джуди Колинс.
И много Радост –
късмет във чашата кафе,
споделена по обяд с приятел.
@Eli
*****
Абонамент за:
Публикации (Atom)