За най-истинската обич...

За най-истинската обич...

                                 на Жоро

Намерих го отдавна - Моя рицар

С вълшебна шпага бляскава коса

И зная че докрай ще ме обича

Дори да падам бягам и греша

Обичам го той просто е Единствен

С най-топлите очи от светлина

За мене само той е бил измислен

В безкрайната космична тишина

Ще бъдем двама по пътека Вечност

Понесени на вятърни крила

И споделили всяка капка нежност

Ще ни закрилят древни правила

Далечните пространства ще превземем

Ръка в ръка с приятели добри

И болката от всеки ще отнемем

Оставяйки магически следи

Сега е време просто да притихна

В ръцете му – творящи чудеса

Една надежда кротко се усмихва

На моята изстрадала душа

12.06.2016г.

Елица

NOTE: Днес си мислех как Вселената винаги уравновесява съществуването. Винаги съм си разсъждавала как имам нужда от вечна любов, безусловна, дълбока, истинска, любов в която да се чувствам сигурна и по някакъв начин безкрайна. Мечтаех за нея, копнеех я, вярвах че някой ден ще ми се случи и просто обичах...Получих я в лицето на съпруга ми и съм щастлива от този факт. Преди време бях писала една импресия „Да я откраднеш”. Има я в стария блог. Към настоящия момент съм сигурна за себе си, че не бих позволила на никой да ме открадне от Жоро. Дай Боже повече жени да имат моята увереност по отношение на любимите си съпрузи. :)

Ели