Моя вятър…
пее вятър песен сред полята
скита се по пътища безбрежен
гони надалече самотата
със гласа си сребърен и нежен
птиците го следват във простора
а реките тихо го обгръщат
крие се в забързаните хора
радости в сърцето му се връщат
ту е мил ту гневен и далечен
крачките си във звезди превръща
а дъха му облачен и вечен
мислите в реалност преобръща
спи във мен душата му дълбока
всички мои тайни съхранява
шепне ми че пак ще съм висока
вярата ми в бъдното спасява
с него тичам волна под небето
нося се на север сред житата
виждам през очите му морето
скрита е във него светлината
пак ще грее слънцето във дните
нощите ще бъдат бели
ще се сбъднат пламенно мечтите
към безкрая в синьото поели
20.06.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар